Едгар Дега
(1834-1917)
- Едгар Дега – снимка Уикипедия
Едгар Жермен Илер де Га (Hilaire-Germain-Edgar de Gas) или известен само като Едгар Дега е френски живописец, график и скулптор, един от най-забележителните и оригинални представители на импресионизма. На него принадлежат повече от две хиляди пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптори.
Роден е на 19 юли 1834 година в Париж в заможното семейство на аристократите Огюст де Га и Селестин Мюсон. Баща му е бил управител на френския клон на голяма банка, която е основана от дядото на Едгар, Рене, а майка му принадлежала към френско семейство, установило се в Съединените щати. Едгар е най-голямото от петте деца. Когато е на 13-годишна възраст загубва майка си и това силно го травмира. По-късно, под влияние на новите социални идеи променя фамилията си от де Га на не толкова „аристократичното“ Дега.
Желанието му да рисува се проявява още в детството на Дега. Баща му обаче иска той да стане юрист и през 1853 Дега постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. Но юридическата професия не привлича момчето, а благосъстоянието на семейството му позволява той да се занимава с живопис без да се притеснява за финансовата страна на въпроса. Така той може спокойно да се занимава с картините си дори и да не успее да ги продаде, а да работи по тях до достигането на съвършенство. Дега е бил абсолютен перфекционист със страст към достигане на идеалната хармония, дори до степен да губи чувство за реалност.
През 1854 година Едгар Дега постъпва в студиото на известния тогава художник Луис Ламот. През този период той копира работата на известни художници, при това така добре, че неговите копия трудно можели да се разграничат от оригинала. Едгар изучава творбите на големите майстори на живописта в Лувъра и при честите си пътувания до Италия се запознава с изкуството на старите майстори и класическите принципи на композицията. Негов идол през този период е Паоло Веронезе, чиято одухотворена живопис буквално поразява младия художник.
В началото на 60-те години на XIX век Едгар Дега отваря собствено студио в Париж. Занимава се основно с портретна живопис, но отделя внимание и на историческите платна. По време на престоя си в Италия рисува редица портрети, на които изобразява членовете на своето семейство. а най-доброто сред тях в груповият портрет на семейство Белили. В края на същата година проявява интерес към сцени от съвременния живот и започва да изобразява художествени ателиета, театри и кафенета. За съжаление стремежът му към перфекционизъм става причина той да оставя незавършени много от своите произведения. През 1870 година често рисува танцьори и конни надбягвания. Свежестта, спонтанността и динамиката на тези негови работи го доближава до изкуството на импресионистите.
През 1861 година Дега се запознава с Едуар Мане и тяхното приятелство продължава през целия им живот. Мане го запознава с много млади художници, които впоследствие стават известни като експресионисти. Когато през 1870 година френско-прустката война достига до Париж, Мане и Дега стават доброволци в армията. Дега се записва в пехотата и в артилерията, но още при първата стрелба става ясно, че има проблеми с дясното око. Това е първият знак за заболяването, което впоследствие ще го доведе почти до пълна слепота. Поради слабото си зрение той е прехвърлен в артилерийския полк.
След войната Дега посещава Великобритания и Съединените щати, където има роднини по майчина линия. Така през 1871 прави кратко пътуване в Лондон, а след това прекарва зимата на 1872-1873 в Ню Орлеанс. След завръщането си в Париж се оказва в трудна ситуация – баща му умира, оставяйки го в големи дългове. Според други източници дълговете са били резултат от неуспешни сделки на борсата, направени от братята на Дега. В стремежа си да запази доброто име на семейството, той покрива част от дълга със свои пари и се налага да продаде къщата и колекциите от картини на баща си. Тогава за първи път се замисля за продажбата на свои собствени картини. Започва да участва в почти всички изложби, които се организират. Поради финансовата криза, която преживява през този период, му се налага да работи постоянно и напрегнато. Но през 1880 вече е известна и уважавана личност. След заключителната изложба на импресионистите през 1886 година престава да излага публично картините си и предпочита да ги предлага на по-висока цена чрез няколко търговски агенти.
Творбите на Дега от 1880 отразяват увлечението му по японските гравюри и фотографията. Рязкото намаляване на перспективата и асиметрията в неговите произведения, чрез които отразява изменящата се реалност от различни гледни точки. През същата година той се обръща към техниката с пастели. Започва да опростява и изчиства произведенията си от всичко излишно, така че успява само с един контур да изобрази движението на човешкото тяло. Тъй като изобразява жените без да ги идеализира, мнозина несправедливо го обвиняват в женомразие.
След 1890 година творчеството на Дега придобива все повече скулптурен характер и детайлите се свеждат до минимум. Една от причините да започне да се занимава със скулптура са сериозните му проблеми с очите. Създава своите статуи от глина и от восък. Статуите, останали след смъртта му са били отлети в бронз. Около десет години преди смъртта си спира да рисува.
Едгар Дега умира на 27 септември 1917 година в Париж.